Земният червей започва да прави това, което винаги прави: ga яде и да се размножава.   Тези „просто устроени същества", както ги нарича един от първите им изследователи - Чарлз Дарвин, са майстори в това да раз-граждат органична материя, да смесват почвените слоеве и да ускоряват кръговрата на хранителните вещества. 
    Червеите обаче бързо вероятно незабележимо за съвременниците на събитията го разграждат и буквално изяждат. За няколко сезона той изчезва, а с него и естествената защита на почвата. Земята става по-рохкава и привидно по-богата. Но не и в комбинация с бързото разширяване на - тютюневите плантации - култура, която - буквално „изпива" хранителните вещества от нея. 
  Почвата започва да се изчерпва по-бързо, отколкото може да се възстанови. Тя вече не достига на колонистите.  Сблъсъкът между тях става неизбежен. Така, без да бъде забелязан и без да има каквато и да е роля в човешките планове, този малък организъм се превръща в част от механизма, който преобразява света на цели народи. Под земята той прави това, което корабите и плантациите правят над нея пренарежда света с темпо, koemo npupogama рядко познава.